Авторът на този сайт не носи никаква отговорност за действията на потребителите, причинени трайни и нетрайни физически или морални щети,както и настъпили форсмажорни обстоятелства вследствие използването на информацията от настоящият сайт. И както предполагам знаете всичко публикувано в сайта с практическа насоченост е само за изследователски и образователни цели.

Българската страна е подписала международното търговско споразумение за опазване на авторските права ACTA в Токио, според публикации в пресата. Българското правителство е упълномощило извънредния и пълномощен посланик на България в Япония Любомир Тодоров да подпише търговското споразумение. Документът е бил одобрен на два пъти от кабинета - през ноември и на 11 януари, съобщава вестник „Сега" в броя си за 30 януари. Страната ни е една от 22-те членки на Европейския съюз, подписали споразумението. Според ACTA или Anti-Counterfeiting Trade Agreement ("Търговско споразумение за борба с фалшифицирането") държавите, ратифицирали документа, трябва да ограничат разпространението "на програми или уреди, които заобикалят защитата за копиране на дисковете с програми, филми или музика", пише „Труд". Споразумението предвижда криминализирането на разпространение на стоки и съдържание в интернет с неуредени авторски права, ако това се прави с търговска цел. Първите реакции срещу подписването на споразумението идват от блогърите. Появиха се коментари, че „ACTA практически не позволява на отделните държави да формират собствени закони и предвижда затвор за дребни нарушения като слушане на пиратска музика".

ACTA е търговско споразумение за борба с фалшифицирането. Основната цел на споразумението е да установи международни стандарти за защита на авторското право. Споразумението цели да създаде международна правна рамка, чрез която да бъдат набелязвани фалшиви стоки, генерични лекарства, както и кражба на интелектуална собственост в интернет, както и да създаде правителствен орган извън вече съществуващите - Световна търговска организация, Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) или ООН. Споразумението е подписано на 1 октомври 2011 година от Австралия, Канада, Япония, Мароко, Нова Зеландия, Сингапур, Южна Корея и САЩ. През януари 2012 година Европейският съюз и 22 от страните членки също подписаха споразумението, като така общият брой на подписите достигна 31. След ратификация от страна на шест страни споразумението ще влезе в сила. Привържениците на ACTA го наричат отговор на увеличаващата се търговия с фалшиви стоки и пиратски софтуер. Противниците пък смятат, че ACTA нарушава гражданските и дигитални права, включително и свободата на словото и поверителността на общуването. Други, като Фондация „Електронна граница" (EFF) иронизираха изключването на граждански социални групи, развиващи се страни и обществото като цяло от процеса на преговорите и го описаха като „пране на политика" (термин, описващ опита да се прикрие източника на дадени политически решения, закони и международни договори). Опонентите на АСТА също така смятат, че споразумението ще принуди интернет доставчиците да не се съобразяват с поверителността на информацията за своите клиенти. Също така според Фондация за свободен софтуер доставчиците няма да могат да предоставят достъп до безплатен софтуер, чрез който може да се ползват продукти със защитени авторски права. След подписа на ЕС и много от страните членки главният докладчик на Европейския парламент Кадер Ариф подаде оставка в знак на протест, а в Полша бяха организирани демонстрации. Източник: Уикипедия

Подписът на българския посланик в Япония под ACTA е под условие, заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Пред bTV той поясни, че Министерският съвет е решил, че дава мандат на дипломата Любомир Тодоров да подпише под условие за последващата ратификация от българския парламент. Трайков допълни, че ако споразумението не бъде ратифицирано от Народното събрание, то тогава все едно то не е подписвано. Затова по думите му от акт на оттегляне няма смисъл. „Едва когато и ако“ Народното събрание ратифицира ACTA, споразумението обвързва България, обясни министърът. Какво е АСТА вижте ТУК Оттук нататък това, което следва е, че Трайчо Трайков, сред чиито ресори е търговията, трябва да подготви проект на ратификация, в който да бъдат включени нашите резерви по определени теми. Той обясни, че по аналогия на прецеденти при ратификация на международни споразумения, към които се е присъединявала България, в процеса на ратификацията могат да бъдат внесени резерви, както от министерството вносител - МИЕТ, респективно Министерския съвет, така и от самия парламент. „Така че ако има – тук вече е мястото на конкретния дебат – ако има неща, които в текстовете притесняват обществото, правителството, парламента, те да бъдат прецизирани“, допълни министърът. Той заяви, че тепърва ще има обществени обсъждания, експертни оценки и кръгли маси по въпроса. Трайков отбеляза, че преговорите за споразумението са започнали през 2007 година. Тогава всички държави членки, включително и България дават мандат на комисията да преговаря по това споразумение. През 2008 година България още веднъж потвърждава своята позиция в рамките на съвета по европейски въпроси. През 2010 година Европейският парламент приема резолюция, с която потвърждава съгласието си за тези текстове. Сега вече се подписва от всички държави членки на ЕС. Информацията за Германия, Словакия, Кипър, Естония, Холандия, които не са подписали споразумението, е, че не са го направили, защото не са приключили вътрешните си процедури, но ще го направят, каза Трайков. При България са минали процедурите по подписване на принципния текст, но още не са започнали процедурите по ратификация, а при нея могат да бъдат включени по думите на министъра различни резерви по определени текстове. Според Трайков е разбираемо подозрението на хората, когато става въпрос за интернет, звукозаписна индустрия и филми. „Това е разбираемо поради дългогодишните злополучни, непохватни опити на тези индустрии да се противопоставят на естественото развитие на нещата. По-голямата част от тези компании така и не можаха да намерят успешен бизнес модел, за да се включат към новите реалности. И този похват, който винаги са имали – да се налагат неща от позицията на силата и да се търсят репресивни мерки, вече до крайна степен е оголил нервите на обществото по този въпрос“, коментира той. По думите му текстът на споразумението касае много повече неща от филми и музика. От гледна точка на Трайков като министър на търговията то предоставя защита на български производители, призна самият той и допълни, че има оплаквания от производители на мебели, млечни продукти, розово масло, че търговските им марки не се спазват в чужбина. Трайков подчерта, че Европейският съюз и България имат изключително високо ниво на защита на интелектуалната собственост, а други страни много по-ниска. Целта на това споразумение е другите да се придържат към тези високи стандарти, допълни министърът. „Не знам дали всички си дават сметка колко българското законодателство е стриктно и рестриктивно по отношение на интелектуалната собственост“, коментира той. По думите на Трайков международното споразумение не предвижда промени в родното законодателство, както и в това на Европейския съюз. ACTA бе тема на разговора в предаването „Кой говори" с участието на експерта по онлайн медии Жюстин Томс, блогъра Асен Генов и Валери Ценков - от вестник „Тема":